До: Окръжна Прокуратура гр. Разград
До: Главния Прокурор на Република България
До: Инспектората на МВР
До: Министъра на Вътрешните Работи
ЖАЛБА
ОТ:
МЕТИН АБТУЛОВ МЕХМЕДОВ ЕГН 7808175080 от гр.София живущ в гр. София жк.Дружба 1 бл.153 вх.”в” ап.34
Против:
Гален Бориславов Атанасов – служител на РУ „ПОЛИЦИЯ” гр. Кубрат
Славчо Василев Цанев - служител на РУ „ПОЛИЦИЯ” гр. Кубрат
Ивелина Стоянова – служител на РУ „ПОЛИЦИЯ” гр. Кубрат
Уважаеми Господин/Госпожа Прокурор,
Желая да Ви сезирам ,относно престъпления които са извършени от гореописаните служебни лица, подсъдни на Кубратския районен съд.
На 02.06.2010 година, домът ми в град Кубрат, беше претърсен от над 15 служители на полицията. По късно разбрах че дознанието по което се извършва огледа и изземването се води от лицето Ивелина Стоянова която е служителка на РУ „ПОЛИЦИЯ” гр.Кубрат. Същата по време на обиска повика хора от улицата и възползвайки се от респекта на служебно лице ги принуди да се подпишат на третата страница на непопълнения протокол за претърсване и изземване като поемни лица. Не ги помоли да влязат вътре в нас за да присъстват на обиска както е нужно по закон, а напротив нареди им да седят пред нас на пейката с думите „Чакайте тук, ако намерим нещо ще ви го покажем”. Към този момент лицето Ивелина Стоянова смятам, че извърши деяния които могат да бъдат наказуеми от закона по следните членове:
Чл.311. (1) (доп.,ДВ,бр.75 от 2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, ал.1, точка 6.
Чл.314. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Чл.282. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.103 от 2004 г.; доп.,бр.75 от 2006 г.)Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6, или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.; доп.,бр.75 от 2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6.
По време на огледа непрекъснато ми повтаряше че каквото търсят ще го намерят и че вече съм „изгорял”. Подиграваше се с мен ,обиждаше ме, държеше се изключително арогантно и надменно. След около час претърсване ми показа един или два ловни патрона които бяха в ръката и, и каза „Ето видя ли че изгоря”. След това бях отведен в РУ „Полиция” гр.Кубрат и ми беше постановено 24 часово задържане под стража, въпреки че всички видяха, че 10 годишната ми дъщеря беше сама и болна в къщата. На другия ден по време на разпитите ми каза че ако не се призная за виновен, прокуратурата ще ми наложи 72 часово задържане. Това беше силен мотив да кажа че съм виновен по време на разпита, защото дъщеря ми беше втори ден сама и болна в нас.
Материалите които успя да събере по изфабрикуваното от нея дознание след докладване в прокуратурата,бяха оформени като обвинение и образувано бързо производство под номер НОХД 131/2010 по описа на Кубратският Районен съд.
Успя да убеди двама нейни колеги чиито имена съм написал по горе да лъжесвидетелстват на делото като представят неверни данни подкрепящи нейното голямо желание да ме злепоставя, унижава и поставя в сложна ситуация за пореден път.
На делото те представиха устно неверни данни пред съда и лъжесвидетелстваха в полза на тяхната колежка, макар че бяха предупредени от съда за отговорностите им като свидетели по чл. 290 от НК. След това не се възползваха от шанса си, да оттеглят показанията си до произнасяне на присъдата от съда.
На делото разчитах единствено на себе си, и на вярата си в българското правосъдие.Поради тежкото си финансово състояние не можах да си наема и адвокат. Бях признат за невинен. По материалите в дело номер НОХД 131/2010 на съда в гр.Кубрат е видна цялата хронология на престъпленията на Ивелина Стоянова и са налице и доказателствата по моя случай.
Лицето Ивелина Стоянова и преди е извършвала много престъпления по служба, като е прикривала престъпления на лицето Делян Звезделинов от гр. Кубрат, като активно парира чрез службата си, жалби от пострадали от лихварският бизнес на същия. Дава му превантивна информация за наличие на жалби към него, съветва го, и с предварителен сговор с Делян Звезделинов развиват много успешен лихварски бизнес в гр. Кубрат.
В момента Ивелина Стоянова отново извършва престъпление по служба като притиска гражданин на Република България, жител на град Кубрат и носещ името Христо Банчев , пострадал от действията на лицето Делян Звезделинов ,платил достатъчно много лихви и въпреки това ограбен от безскрупулния ни местен лихвар, и имащ смелостта да напише жалба до Районната Прокуратура в гр. Кубрат. Незнайно защо тя разследва този случай при наличие на толкова много други служители в РУ „ПОЛИЦИЯ” гр. Кубрат. Тя обяснява почти ежедневно на гражданина Христо Банчев, че няма какво да се направи по въпроса му,и че едва ли ще има ефект от жалбата му. Незнам колко време е минало от подаването на жалбата му в Прокуратурата и колко време е минало от разследването което води тя, но съм убеден че гражданинът Христо Банчев няма да получи правосъдието което е конституционно право на всеки български гражданин, докато това дознание ,ако има такова, е в нейни ръце.Христо Банчев даже не е разпитан още от нея а само умело обработван да оттегли жалбата си.
Като съвестен гражданин заявявам своята загриженост относно престъпленията които си позволяват да извършват служебни лица от РУ „ПОЛИЦИЯ” гр. Кубрат.Много хора от града ни пострадаха от действията на Делян Звезделинов и служебните действията и бездействия на Ивелина Стоянова и докато тя заема поста си, беззаконието управлява тук!
Това е моята лична гражданска позиция на пострадал и страдащ от беззаконието в град Кубрат.
Считам за мой дълг и гражданско право да Ви сезирам за тези престъпления.
28.06.2010
Гр.Кубрат Метин Мехмедов
До: Софийска градска Прокуратура
До: Апелативна Прокуратура София
До: Главния Прокурор на Република България
ЖАЛБА
ОТ:
МЕТИН АБТУЛОВ МЕХМЕДОВ ЕГН 7808175080 от гр.София живущ в гр. София жк.Дружба 1 бл.153 вх.”в” ап.34
Против:
Ревин Рамадан Аталай - съдружник във Фирма „ АТАМЕКС” ООД
Уважаеми Господин/Госпожа Прокурор,
Желая да Ви сезирам относно престъпления, които Ревин Рамадан Аталай през 2007 година, извърши като мой съдружник във фирма „АТАМЕКС” ООД.
През пролетта на 2006 година по обява във вестник за продажба на бизнеса на работещо заведение в Студентски Град, успях да договоря подходящи и изгодни за мен условия за работа със публикатора на обявата. Уговорихме се да заплатя 72 000 лв. / седемдесет и две хиляди български лева/ на три вноски. При подписването на договора срещу подписка от негова страна дадох сумата от 20 000 лв. / двадесет хиляди лева български лева/ , след което приех ключовете на обекта с опис за оборудването и започнах ремонт на заведението което по това време се казваше дискотека „ Анастел”. Започнах ремонта, но тъй като разполагах с ограничени средства, кредит от „Прокредит Банк” в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева /който ми беше одобрен 2005 година, се наложи да потърся съдружник който да ми помогне със оставащите вноски и който да включа законно в бизнеса със заведението.
С лицето Ревин Аталай се познавах отдавна тъй като произхождаме от един район на България и се познаваме от детство. Предложих му, да се включи в бизнеса тъй като знаех че разполага с много излишни финансови средства които искаше да инвестира в проспериращ бизнес. Разговаряхме и той прие да работим заедно по този проект. Регистрирахме фирма под името „АТАМЕКС” ООД гр. София с начален капитал от 5000 лв. и разпределение на капитала както следва, 25 дяла по 100 лв. собственост на Ревин Аталай, и 25 дяла по 100 лв. собственост на Метин Мехмедов.
Продължихме с ремонта като към откриването на заведението под вече новото име „ИНФИНИТИ” бяхме изплатили остатъка от 52 000 лв. /петдесет и две хиляди лева/ към стария собственик, и инвестирахме допълнително 55 000 лв. / петдесет и пет хиляди лева/ в ремонта на заведението. Тъй като моите средства не бяха достатъчни и за тази инвестиция, помолих приятеля ми АНТОН ВЕСЕЛИНОВ ИВАНОВ да изтегли потребителски кредит от „ Прокредит Банк” гр. София като аз се ангажирах със изплащането му.
Започнахме да работим много успешно и за няколко месеца станахме едно от водещите дневни и нощни заведения в Студентски Град.
През това време като оперативен Управител назначихме Антон Веселинов Иванов, като същия управляваше изключително коректно и перспективно бизнеса ни.
След няколко месеца започнаха да идват и приятели на Ревин Аталай както и негови роднини в частност баща му, Г-н Рамадан Аталай, който беше народен представител от листата на Движението за Права и Свободи.
При една от неговите бизнес срещи там с турски бизнесмен, го чух разпалено да обяснява на непознат за мен господин, че това заведение го е купил за 500 000 евро от УНСС, като обясняваше колко добър приятел му е ректора на Университета Г-н Борисов. Чух много ясно думите му които силно ме озадачиха и уплашиха. Попитах съдружника ми Ревин Аталай дали има причина да се притеснявам от тези думи, той ми обясни че баща му така говорел когато „успива” някой, и че няма нужда да се притеснявам.
Началото на 2007 година не мога да си спомня дали беше 3 или 4’ти януари, съдружникът ми Ревин Аталай дойде при мен в заведението и ме попита дали не желая да се споразумеем по някакъв начин с него за да изкупи моя дял в заведението. Попитах го като приятел дали има нещо което незнам, и му обясних че съм доволен от бизнеса ни и че не искам да си продавам дяловете.
На другия ден там дойдоха трима мъже които се представиха за приятели на баща му от Стара Загора и започнаха да ме заплашват че още днес трябва да прехвърля моят дял на Съдружника ми Ревин Аталай. Отказах и пуснах жалба за заплахите отправени към мен в 8 ‘мо РПУ на СДВР.
След още няколко дни отидох на работа както всеки ден го правех около 09 часа сутринта, след като слязох от автомобила си към мен се приближиха двама мъже които ми казаха че са служители на 6’то РПУ на СДВР и, че трябва да ги придружа до районното. Отидохме в районното и през целия ден аз стоях без никой нищо да ме попита или разпитва. Към 16 часа след обяд видях съдружника ми Ревин да влиза усмихнат заедно с РП от Икономическа Полиция към 6’то РУП на СДВР , и минавайки покрай мен ми каза,” като не искаш доброволно ще те принудя”. Към 18 часа ме разпитаха във връзка с кредита, който Антон Веселинов Иванов беше изтеглил в моя полза и който изплащах редовно но бях пропуснал 1 вноска. Обясних им че парите и за двете вноски са в мен и че винаги съм бил коректен с този кредит.Обясниха ми че тази нощ ще спя в клетката, и на другия ден като ги платя ще си помислят дали да ме пуснат. Бях задържан за 24 часа под претекст че има съмнения че съм извършил престъпление. Обадих се преди да ми наложат мярката на съпругата си Емине Мехмедов с която същата година се разведох, и и обясних че съм задържан в 6’то РПУ ако може на сутринта да дойде. Тя пътува с автобус през нощта и дойде в районното към 08 часа сутринта. Обясних и ситуатцията и помолих да отиде до ПРОКРЕДИТ БАНК да заплати две вноски по кредита на АНТОН ВЕСЕЛИНОВ ИВАНОВ. Позволиха ми да и дам сумата която беше в мен около 2200 лв. Тя отиде до банката и се върна след около час с платения документ и бях освободен от ареста.
През това време бях уплашен и объркан от ставащото. Казах на съпругата ми за случая и тя ме помоли да се прибера до Кубрат с нея за да си почина от стреса.
Докато бях в Кубрат непрестанно ми се обаждаха хора представящи се за служители на 6’то РПУ и ми казваха че имам издадена заповед да не приближавам заведението ИНФИНИТИ и , че ако доближа ще бъда арестуван.
Обадих се на г–н Рамадан Аталай и го попитах какво става. Той ми каза когато имам път за София да се отбия в офиса му на бул”Дондуков”, но да не ходя в „ИНФИНИТИ” защото съм щял да имам неприятности.
Отидох след 2 или три дни там ,като предварително си уговорихме час за срещата. При влизането си в офиса му, бях изненадан да видя същите хора които ме заплашваха и против които бях написал жалба в полицията. Тай като незнаех кои са, позволих да бъда обискиран.
Седнахме да говорим с Рамадан Аталай, който най-арогантно ,надменно и безочливо ми обясни , че ако не прехвърля дяла си, ще имам неприятности аз, съпругата ми даже както той се изрази „ Баба ти в Кубрат, пенсия няма да види”.
Знаейки служебното му положение и статут, не посмях даже да го репликирам в този момент.
Прибрах се гр. Кубрат и се опитах да дам гласност на случая защото се страхувах много от думите които ми каза „ Нали видя че ние сме над закона”.
След две седмици отново отидох до София за да взема актуално състояние на фирмата ми „АТАМЕКС” ООД , във деловодството с потрес разбрах че аз вече не фигурирам там и че дяловете ми са поети от Ревин Рамадан Аталай и че фирмата е преобразувана от ООД в ЕООД.
Опитах се да от реагирам веднага с адвокат който да провери законността на това, наех за това адвокат Тезгюл Лютфиева , 4ийто района на действие е гр. София.
Дадох пълномощно с което да ме представлява и заведохме гражданско дело в СГС, по нейни думи. Сезирах и журналист от 168 часа който да направи журналистическо разследване по случая.
Същата година през юни месец 2007 година, поради неспиращите подли атаки от семейство Аталай към мен и членове на семейството ми, изразяващи се в непрестанен психологичен и социален натиск чрез лица на ръководни длъжности в гр. Кубрат, протежета на всемогъщите Аталай, се разведох със съпругата си и изпаднах в дълбока депресия, която ми усложни социалните и лични отношения с близките ми хора.
Моля най-учтиво компетентните органи на Република България в частност Прокуратурата на Република България, да проверят и разследват моя случай, който не е единичен по пътя на фамилията Аталай , към финансово и социално всемогъщество. Вярвам безусловно в законите на Република България и в конституционното право на всеки Български гражданин за правосъдие.
Ревин Рамадан Аталай ,който ми беше съдружник към този момент ме е ощетил само чрез фирма „АТАМЕКС” ООД с близо 1 180 000 лв. / един милион сто и осемдесет хиляди български лева/ , които се изразяват в първоначална инвестиция и пропуснати ползи за срок от 3 години от печалбите на фирмата. Кредитите които съм изтеглил за да инвестирам в заведението са почти напълно изплатени, като за кредита на АНТОН ВЕСЕЛИНОВ ИВАНОВ който бях ангажиран да изплащам към „Прокредит банк” София клон Младост, съм гарантирал с ипотека и успешно изплащам с помощ от родителите си. Кредита от 60 000лв. към „Прокредит банк” Русе който ползвах за първоначалната инвестиция също съм го изплатил с труд и чувство за отговорност което ми е присъщо.
Моля за Вашето съдействие.
30.06.2010
Гр. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар